Я са се коалирали, я са ритнали ведрото
Страхът от гибелта пречи на ГЕРБ и Политическа партия да се вземат
Какво пречи на двете огромни партии да открият Народното събрание ли? Страхът от гибелта. Те са като мъжки богомолки – я са се съвкупили, я са ги изяли женските.
Коалицията е на гибел, сходна за Политическа партия. Нейният електорат е млад и има вяра в успеха, а тази религия е като първа обич. Политическа партия даде обещание да изчегърта дъртаците от властта, да ги махне, да ги задраска и най-после да дръпне синджирчето на казанчето. Е, по какъв начин младият гласоподавател ще понесе да ги съзре в прегръдка? То е все едно да видиш гимназиалното си гадже под венчило с дядо ти. Край, отврат и терминал 2.
Разбира се, степента на отвращението зависи от това кой е от горната страна, т. е. с чий мандат ще стане заверата. Ако да вземем за пример венчилото стане с първия мандат, огорчението ще е оптимално. Тогава Политическа партия ще загуби най-малко 60-80 на 100 от електората си. Но в случай че стане с втория мандат, пиарите ще го показват като победа. Ние не отстъпихме, те клекнаха. Тогава загубата на електорат може да се ограничи до 30-40 на 100, само че и толкоз е задоволително, с цел да извади партията от огромната игра при идващите избори. А те зачестиха в последно време и тъкмо това е казусът – политическото време се форсира най-малко десетократно, а това съкратява виталния цикъл на партиите. Те към този момент виждат гибелта без бинокъл и това ги натоварва душевен.
Тенденцията при Политическа партия към този момент е низходяща. Ако махнем гласоподавателите на Демократична България, евентуално е не повече от 16 %. Слезе ли до 10 пункта, губи възможностите си за смяна и става ненужна както за младите идеалисти, по този начин и на спонсорите си, а и на посолствата, които и да са те. И край, през днешния ден я има – на следващия ден я няма. Значи непременно би трябвало да си опази процентите, да не дава косъм да падне от тях.
Прегръдката крие смъртна заплаха и за ГЕРБ, с тази разлика, че нейният електорат ще прояви повече схващане. Проблемът при него е, че е прекомерно адаптивен. Огромната му част се стимулира от заетостта си в другите администрации. Ако на следващия ден пристигна ново шефство, служителите ще подвигат кръвното 2-3 дни и в случай че не ги уволнят, ще се успокоят и ще се приспособяват към новата заръка. Те привикнаха да се трансформират съгласно измененията.
Разбира се, при обединението една част от служителите ще бъдат уволнени, само че това няма да резервира верността им към ГЕРБ. Нищо чудно те да се окажат най-недоволните. Ние дадохме на Бойко успеха, ще кажат те, а той ни съобщи! И каква стана тя? Гласуваш за Бойко – получаваш Киро!
Да кажем, че в случай че обединението стане с първия мандат, ГЕРБ ще загуби напълно малко, не повече от 10 на 100 от електората, при идващите избори. При коалиция с втория мандат – към 30 на 100. Но и толкоз не може да си разреши, тъй като изпод напира “Възраждане ”. Ами в случай че на идващите избори тази партия вземе шампионата?
Уви, и за възрожденците коалирането с тези “американски подлоги ” е смъртоподобно
А с Движение за права и свободи е неприемливо, все едно да си вземеш кобра в пазвата. За Българска социалистическа партия не съм забелязал каква е настройката, само че “Възраждане ” се ситуира като дяснолибертарианска партия. Значи двете с Българска социалистическа партия ще са като материя и антиматерия. Ще се чуе едно “бум ” и светът ще изчезне.
Майтапът настрани, само че “Възраждане ” възприе такава героическа изразителност, че към този момент в никакъв случай няма да може да приземи самолета. Да, рано или късно тя евентуално ще излезе преди всичко, само че в никакъв случай няма сама да има 121 мандата. Системата пуска във властта единствено групи, човеци не пуска. Когато “Възраждане ” завоюва 30 на 100 от вота, другата едра партия обезпечено ще е натовска. Как тогава ще мине под венчилото с нея? Ще се спихне доста по-бързо, в сравнение с “Атака ” или НФСБ, тъй като, както споделих нагоре, политическото време се форсира. Днешният гласоподавател се разочарова стремително.
Именно страхът от гибелта принуди водещите две партии тази седмица, да сложат демократичната каруца пред демократичното магаре
За да изберат ръководител и въобще да конституират новия парламент, те първо би трябвало да се подпишат с кръв, че ще одобряват дадени закони. Първо законите, след това законодателя.
Но част от тези закони не са какви да е, а трансформират конституцията. Значи първо да се разберем за Велико национално заседание и каквото то ще реши – и чак след това ще се съгласим да има елементарен парламент.
Все едно двама млади да не си употребяват брака, преди да се схванат каква ще е специалността на внучето.
Как партиите се докараха до този парадокс? Тепърва ще се пишат дисертации и освен историко-политически, само че и паталого-психологически. Ако партиите бяха хора, от дълго време да са настанени в Карлуково и да пият чай с бром, до момента в който белите престилки приготвят апарата за шокова терапия.
Родната политика стана като хибрид сред “Параграф 22 ” с “Полет над кукувиче гнездо ”
Двете водещи партии имат безусловно идентични оповестени цели, идентични идеологии, а отхвърлят да открият Народното събрание даже! И двете са сякаш евроатлантици, и двете са демократични, и двете рапортуват на Чичо Сам. Е, тогава каква им е белята?
Представете си двама души да си разгласят двубой с пищови, тъй като не могат да се схванат кой повече обича Исуса Христа. Веднага ще им сложат усмирителни ризи.
Това би трябвало да влезе в учебниците като клиничен образец на партийно-листовото умопобъркване. Не знам по какъв начин да се назова – политическа шизофрения, парламентарна циклофрения или селска щръклица, само че явно е, че тази изборна система води до съществени отклонения в мозъците на политиците. Те губят чувство за действителността, не знаят къде се намират и пред очите им връхлитат влакове, налитат демони и кикимори огласят пространството със злокобно подсмиване.
Имайте благосклонност, дайте да ги излекуваме!
Валери Найденов,
Какво пречи на двете огромни партии да открият Народното събрание ли? Страхът от гибелта. Те са като мъжки богомолки – я са се съвкупили, я са ги изяли женските.
Коалицията е на гибел, сходна за Политическа партия. Нейният електорат е млад и има вяра в успеха, а тази религия е като първа обич. Политическа партия даде обещание да изчегърта дъртаците от властта, да ги махне, да ги задраска и най-после да дръпне синджирчето на казанчето. Е, по какъв начин младият гласоподавател ще понесе да ги съзре в прегръдка? То е все едно да видиш гимназиалното си гадже под венчило с дядо ти. Край, отврат и терминал 2.
Разбира се, степента на отвращението зависи от това кой е от горната страна, т. е. с чий мандат ще стане заверата. Ако да вземем за пример венчилото стане с първия мандат, огорчението ще е оптимално. Тогава Политическа партия ще загуби най-малко 60-80 на 100 от електората си. Но в случай че стане с втория мандат, пиарите ще го показват като победа. Ние не отстъпихме, те клекнаха. Тогава загубата на електорат може да се ограничи до 30-40 на 100, само че и толкоз е задоволително, с цел да извади партията от огромната игра при идващите избори. А те зачестиха в последно време и тъкмо това е казусът – политическото време се форсира най-малко десетократно, а това съкратява виталния цикъл на партиите. Те към този момент виждат гибелта без бинокъл и това ги натоварва душевен.
Тенденцията при Политическа партия към този момент е низходяща. Ако махнем гласоподавателите на Демократична България, евентуално е не повече от 16 %. Слезе ли до 10 пункта, губи възможностите си за смяна и става ненужна както за младите идеалисти, по този начин и на спонсорите си, а и на посолствата, които и да са те. И край, през днешния ден я има – на следващия ден я няма. Значи непременно би трябвало да си опази процентите, да не дава косъм да падне от тях.
Прегръдката крие смъртна заплаха и за ГЕРБ, с тази разлика, че нейният електорат ще прояви повече схващане. Проблемът при него е, че е прекомерно адаптивен. Огромната му част се стимулира от заетостта си в другите администрации. Ако на следващия ден пристигна ново шефство, служителите ще подвигат кръвното 2-3 дни и в случай че не ги уволнят, ще се успокоят и ще се приспособяват към новата заръка. Те привикнаха да се трансформират съгласно измененията.
Разбира се, при обединението една част от служителите ще бъдат уволнени, само че това няма да резервира верността им към ГЕРБ. Нищо чудно те да се окажат най-недоволните. Ние дадохме на Бойко успеха, ще кажат те, а той ни съобщи! И каква стана тя? Гласуваш за Бойко – получаваш Киро!
Да кажем, че в случай че обединението стане с първия мандат, ГЕРБ ще загуби напълно малко, не повече от 10 на 100 от електората, при идващите избори. При коалиция с втория мандат – към 30 на 100. Но и толкоз не може да си разреши, тъй като изпод напира “Възраждане ”. Ами в случай че на идващите избори тази партия вземе шампионата?
Уви, и за възрожденците коалирането с тези “американски подлоги ” е смъртоподобно
А с Движение за права и свободи е неприемливо, все едно да си вземеш кобра в пазвата. За Българска социалистическа партия не съм забелязал каква е настройката, само че “Възраждане ” се ситуира като дяснолибертарианска партия. Значи двете с Българска социалистическа партия ще са като материя и антиматерия. Ще се чуе едно “бум ” и светът ще изчезне.
Майтапът настрани, само че “Възраждане ” възприе такава героическа изразителност, че към този момент в никакъв случай няма да може да приземи самолета. Да, рано или късно тя евентуално ще излезе преди всичко, само че в никакъв случай няма сама да има 121 мандата. Системата пуска във властта единствено групи, човеци не пуска. Когато “Възраждане ” завоюва 30 на 100 от вота, другата едра партия обезпечено ще е натовска. Как тогава ще мине под венчилото с нея? Ще се спихне доста по-бързо, в сравнение с “Атака ” или НФСБ, тъй като, както споделих нагоре, политическото време се форсира. Днешният гласоподавател се разочарова стремително.
Именно страхът от гибелта принуди водещите две партии тази седмица, да сложат демократичната каруца пред демократичното магаре
За да изберат ръководител и въобще да конституират новия парламент, те първо би трябвало да се подпишат с кръв, че ще одобряват дадени закони. Първо законите, след това законодателя.
Но част от тези закони не са какви да е, а трансформират конституцията. Значи първо да се разберем за Велико национално заседание и каквото то ще реши – и чак след това ще се съгласим да има елементарен парламент.
Все едно двама млади да не си употребяват брака, преди да се схванат каква ще е специалността на внучето.
Как партиите се докараха до този парадокс? Тепърва ще се пишат дисертации и освен историко-политически, само че и паталого-психологически. Ако партиите бяха хора, от дълго време да са настанени в Карлуково и да пият чай с бром, до момента в който белите престилки приготвят апарата за шокова терапия.
Родната политика стана като хибрид сред “Параграф 22 ” с “Полет над кукувиче гнездо ”
Двете водещи партии имат безусловно идентични оповестени цели, идентични идеологии, а отхвърлят да открият Народното събрание даже! И двете са сякаш евроатлантици, и двете са демократични, и двете рапортуват на Чичо Сам. Е, тогава каква им е белята?
Представете си двама души да си разгласят двубой с пищови, тъй като не могат да се схванат кой повече обича Исуса Христа. Веднага ще им сложат усмирителни ризи.
Това би трябвало да влезе в учебниците като клиничен образец на партийно-листовото умопобъркване. Не знам по какъв начин да се назова – политическа шизофрения, парламентарна циклофрения или селска щръклица, само че явно е, че тази изборна система води до съществени отклонения в мозъците на политиците. Те губят чувство за действителността, не знаят къде се намират и пред очите им връхлитат влакове, налитат демони и кикимори огласят пространството със злокобно подсмиване.
Имайте благосклонност, дайте да ги излекуваме!
Валери Найденов,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ